Магьосница
Ще нахлупя шапката вълшебна,
ще викна всичките стихии у нас
и на огнището в съдинка медна
ще забъркам еликсир за вас.
От вятъра ще грабна нежен полъх,
примесен с много слънчеви лъчи,
от птица - свободата й за полет
и много смях от детските очи.
Ще ги разбъркам нежно, с чувствена наслада,
открадната от влюбени сърца,
със силата и чистотата на девойка млада,
с две-три шепи от пъстрата дъга.
И, може би, накрая - малко късче
от свободата на планинския орел,
от старо вино - не повече от пръстче
и капка от душата на поет.
Ще бъркам бавно, три дни и три нощи...
С еликсира тайно ще поръся аз света.
Как бих искала да имам сили мощни -
магьосница да бъда... на доброта.
© Паула Петрова All rights reserved.
