В душата си магьосница крия
с вълшебства от феерна мъгла,
и тя като приказна фея
омагьосва ме със свойта тъга.
Тя е магьосница, но тиха и кротка,
прегърнала свойте смели мечти,
лети тя в простора, в безкарая,
в нощта, със мрежа от лунни лъчи.
Тя е магьосница, примамваща, млада,
със магии във своя свят разпилян,
звездите нейни сестри са в небето,
нейн завинаги е небесният храм.© Антоанета Тонева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
