Ти, скулптор с ръце на магьосник,
извайваш днес торс на жена
и всяко докосване коства
на нея частица душа.
Роди се, отметна си плаща
и в погледа блесна искра.
Той знае, че тя ще разплаща
за торса със свойта душа.
Усмивка просветва щастливо
на нейното бледо лице
и светла, сияйна и жива,
протегна към него ръце.
Вълшебнико, радвай се бързо,
че даде живот на жена.
Към себе си гипса превързвай,
че обич си няма цена!
© Елена All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
