27.10.2012 г., 14:42

Магьосник

754 0 2

Ти, скулптор с ръце на  магьосник,

извайваш днес торс на жена

и всяко докосване коства

на нея частица душа.

 

Роди се, отметна си плаща

и в погледа блесна искра.

Той знае, че тя ще разплаща

за торса със свойта душа.

 

Усмивка просветва щастливо

на нейното бледо лице

и светла, сияйна и жива,

протегна към него ръце.

 

Вълшебнико, радвай се бързо,

че даде живот на жена.

Към себе си гипса превързвай,

че  обич си няма цена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...