May 4, 2007, 9:20 AM

Махалото 

  Poetry
461 0 2

МАХАЛОТО

От там светът изглежда празнично-далечен -
в представата безумна на беглеца вечен.
Над всичко извисено махалото игриво -
със всеки следващ ход предишния изтрива.

Така кръвта се втурва и после се завръща
със ритъма задъхан във живата си къща.
Или гмурецът слязъл в подводните простори,
от въздуха притеглян - отправя се нагоре.

Каква игра досадна! По-гъвкаво от риса -
параболи нетрайни махалото изписва.
За миг увисва странно в най-крайната си точка,
преди назад отново стремглаво да отскочи.

Съдбата му е - лудо от синджира бягство.
Но бягането, всъщност, е тъпчене на място.
И няма нищо чудно, че винаги финалът -
е старта му пореден, безкрайното начало.

Абсурдното е тука - как някак си логично -
с махалото човекът безволев си прилича.
Реално го съзираш - привързан за съдбата,
безпомощно от крайност до крайност да се мята.

А ти си негов брат и стигаш до въпроса:
"Махалото не си, но, Господи, какво си!"

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??