Махалото на Фуко
И гълъбите отлетяха от таванското,
когато тихо се разделях с махалата.
Захвърлена тетрадка със домашното
във ъгъла се валя до стената.
Часовникът с махалото е спрял,
та стори ми се, че замря дори земята.
Последен поглед - звездопад събрал
от детски спомени, разхвърляни в краката.
Прескочих ги набързо като трън,
изникнал нагло в окосената ливада.
И днес деца играят шумно вън,
а от терасите се носи канонада.
И не от спомена за жулнатите колена
и дърпането на уши до кръв се плаша,
а от съзнаването, че със всички сетива
от себе си отдалечавам се и плача…
© Анна Станоева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не е странно и двете навяват безнадеждност...
-
Странно, но ...
Сетих се за този стих на Христо Фотев:
"Мълчание над моите далечни
провинциално-юношески устни!
Как искам да не зная, че отдавна
съм тръгвал - че пътувам непрестанно,
че си отивам, че мечтая може би,
да се завърна пак, но всички кораби
и влакове жестоко ме обсебиха!
Не позволяват никакво завръщане!"... -
Благодаря ви!
-
Събуди и моите спомени, Ани! Много плаках, когато и аз се разделях с родната си къща... Вече я няма.
Много пълнокръвно, живо стихотворение, затова и е така въздействащо! Браво! -
Прекрасно Анни, проникна дълбоко в душата ми. Толкова картини изникнаха от стария сандък захвърлен там на тавана, толкова скъпи образи възкръснаха. Чудесно си го написала, само смени думата канонада. Напомня за война и смърт.
-
Хареса ми - много...
-
Събуди спомените-гълъби и в мен...
(А мислех,че един не е останал)
На детството ожулените колене
припомниха на болката порастването... -
Да, много хора споделиха с мен, че така им е подействало... Благодаря ви, че прочетохте!
-
Разплака ме...
((( )))
!!! -
Припомни ми тавана в старата ни къща и мамините играчки,които намирах там....Съхрани детето в себе си,завинаги Ани!
-
Видях тавана, детството, гълъбите, всичко оживя...
Добро е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
