Слушай, ти,
дето там ми се мръщиш отсреща.
Ако щеш ме хапи,
ала знай, че съм адски гореща.
Потопих се сама,
ей така, на инат, във казана.
Разкрещяха се - "Ах, срамота!
Уж бе истинска дама!
Как можа, как посмя..."
А пък аз на шега им намигнах:
"За нагоре ми трябват крила,
а до тук пеша стигнах."
А във Ада боли
и едва ли го чуваш от мен.
Пък и дяволът - както и ти -
май не ми беше фен.
После му се усмихнах
и стана прохладно. И тихо.
А от Рая пък прихнаха -
дяволът пишеше стихове...
© Христина Мачикян All rights reserved.