Май не ми беше фен
Слушай, ти,
дето там ми се мръщиш отсреща.
Ако щеш ме хапи,
ала знай, че съм адски гореща.
Потопих се сама,
ей така, на инат, във казана.
Разкрещяха се - "Ах, срамота!
Уж бе истинска дама!
Как можа, как посмя..."
А пък аз на шега им намигнах:
"За нагоре ми трябват крила,
а до тук пеша стигнах."
А във Ада боли
и едва ли го чуваш от мен.
Пък и дяволът - както и ти -
май не ми беше фен.
После му се усмихнах
и стана прохладно. И тихо.
А от Рая пък прихнаха -
дяволът пишеше стихове...
© Христина Мачикян All rights reserved.
