Чудех се какво ми има…
Нещичко не ми бе в ред.
Ту бях силна, ту ранима.
Ту бях пламък, ту бях лед.
И ето че се усъмних…
Симптомите ми бяха ясни.
Учудих се и притесних…
от страстите ми взривоопасни.
Excuse me, ама май се влюбих.
Уупс, грешка. Зная. Ала стана.
Ума си и контрол загубих.
И паднах право във капана.
Гори ме влюбената треска.
Ще гръмна, ей! Не се шегувам.
Така че, за да не оплескам,
дай ми да те нацелувам!
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
