Майчина обич
Бие майчиното сърце,
бие учестено и лудо,
щом чедото пътя загуби.
Разчиства с метлата - душата,
да е топло, уютно, пролетно утро.
Вместо уроци - ръцете протяга
и гали с обич голяма.
С усмивка събужда, с думи лекува.
Пием с наслада.
От топлината никой не бяга.
Забравяйки своите нужди,
стяга на възел и хвърля
в къта потаен проблеми и грижи.
Самотна като вълчица раните ближе
в нощ пълнолунна. Тихичко вие - за другите!
Майчина обич- жадувана, нужна.
Пътува, студува, играй с вълните,
целува звездите... и за детето умира!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
