Лястовичета мънички
вирят от гнездо главички.
Гладни човчици разтварят,
да цвърчат се надпреварят
и зоват неспирно: „Мамо!“
Да порасне най-голямо
всяко лястовиче иска.
„Мамо, дай на мене!“ – писка.
А когато дойде есен
и заякнат, с волна песен
ще поемат път далечен.
В африкански юг напечен
ученици ще са всички.
Мъничките лястовички
ще се учат, за да станат
утре майчина отмяна.
© Борко Бърборко All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
