Лястовичета мънички
вирят от гнездо главички.
Гладни човчици разтварят,
да цвърчат се надпреварят
и зоват неспирно: „Мамо!“
Да порасне най-голямо
всяко лястовиче иска.
„Мамо, дай на мене!“ – писка.
А когато дойде есен
и заякнат, с волна песен
ще поемат път далечен.
В африкански юг напечен
ученици ще са всички.
Мъничките лястовички
ще се учат, за да станат
утре майчина отмяна.
© Борко Бърборко All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
