Майка
Твойто име изрича в свойта светла и тиха молитва.
Пред Олтара свещица първо пали за теб.
Щом те чуе да пееш, цяла грее в щастлива усмивка.
Теб боли - тя е скършен, потъмнял слънчоглед.
Ти си нейното птиче. И разперва крилете тревожно -
всяка сянка оглежда, ако грозно снове.
И ще бди до последно, ще те брани, троха неподложила.
Само в нейния свят си оставаш дете.
Обичта ù е бяла и лъчиста магия над мрака.
Всички нейни съвети са със звън на карат.
Светлинката на пътя - тя до сетния дъх ще те чака.
И се взира до сълзи. И е вярна до смърт.
© Людмила Билярска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти за топлите думи, Ваня! Радват ме!
---
Прегръщам те с цялата си топлота, мила Мария! Трогателно е! -
Най- великото блаженство за една жена е да бъде майка ! Стихотворението ,меко казано, ме развълнува!Благодаря!
-
Да, Раде, най-святата обич е майчината. Благодаря ти за добрите думи! Благодаря ти, че си тук!
---
Трогната съм от твоето вълнение, мила Шуши! Благодаря ти, слънчице!
---
Росенце, така се радвам, че си тук с добротата и топлинката си! Поздрави, мила! -
Много силно.
-
Свята обич. Поздрав, Людмила!
-
Благодаря ти, Ваня!Поздрави, мила!
---
Силви, радвам се, че ти хареса! Поздрави, мило момиче!
---
Тъжно е, но е истина, че не всички майки са такива, права си, Руми. Животът го потвърждава. А, може би, те не са получили майчината обич, такава каквато би трябвало да бъде? Благодаря ти, Руменце! Прегръщам те!
---
Илко, благодаря ти за оценката! Поздрави, приятелю!
---
Жани, благодаря ти за възторжените думи! Поздрави и прегръдки, мила!
---
Нинче, така се радвам, че те е докоснало стихотворението ми! То излезе спонтанно от моето усещане за това, което съм дала и давам на детето си, и което самата аз съм получила. Най-болезнения ми и скъп спомен от моята майка е... от последното лято на живота й. Беше рожденият ми ден. Тя се бореше със страшната болест от близо две години. И събрала всичките си усилия, беше отишла на местенцето си в Томпсън, където имаше малка градинка, за да ми набере букет за празника. Видях я смалена от прозореца на блока ни, как пристига с букетчето... Беше лятото на 1989 г. Отиде си твърде рано, преди да навърши 60 - през януари на 1990. Болката ми е изгаряща. Благодаря ти, мило дете! -
Страхотия!
Браво,Люси!
Майчината обич е такава,необятна. -
И е вярна до смърт!
Прекрасен финал!
Но за жалост има и майки, които не могат да обечат така...
Поздрави! -
Да, прекрасно посвещение! -
Прекрасно посвещение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави!