Майка
Твойто име изрича в свойта светла и тиха молитва.
Пред Олтара свещица първо пали за теб.
Щом те чуе да пееш, цяла грее в щастлива усмивка.
Теб боли - тя е скършен, потъмнял слънчоглед.
Ти си нейното птиче. И разперва крилете тревожно -
всяка сянка оглежда, ако грозно снове.
И ще бди до последно, ще те брани, троха неподложила.
Само в нейния свят си оставаш дете.
Обичта ù е бяла и лъчиста магия над мрака.
Всички нейни съвети са със звън на карат.
Светлинката на пътя - тя до сетния дъх ще те чака.
И се взира до сълзи. И е вярна до смърт.
© Людмила Билярска All rights reserved.
