sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
21 сент. 2011 г., 13:25

Майка 

  Поэзия
709 0 11

Твойто име изрича в свойта светла и тиха молитва.

Пред Олтара свещица първо пали за теб.

Щом те чуе да пееш, цяла грее в щастлива усмивка.

Теб боли - тя е скършен, потъмнял слънчоглед.

 

Ти си нейното птиче. И разперва крилете тревожно -

всяка сянка оглежда,  ако грозно снове.

И ще бди до последно, ще те брани, троха неподложила.

Само в нейния свят си оставаш  дете.

 

Обичта ù е бяла и лъчиста магия над  мрака.

Всички нейни съвети са със звън  на карат.

Светлинката на пътя - тя до сетния дъх  ще те чака.

И се взира до сълзи. И е вярна до смърт.

© Людмила Билярска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разплака ме! Извика образа на мама с вдигната за сбогом ръка...за последно.
    Поздрави!
  • Благодаря ти за топлите думи, Ваня! Радват ме!
    ---
    Прегръщам те с цялата си топлота, мила Мария! Трогателно е!
  • Най- великото блаженство за една жена е да бъде майка ! Стихотворението ,меко казано, ме развълнува!Благодаря!
  • Да, Раде, най-святата обич е майчината. Благодаря ти за добрите думи! Благодаря ти, че си тук!
    ---
    Трогната съм от твоето вълнение, мила Шуши! Благодаря ти, слънчице!
    ---
    Росенце, така се радвам, че си тук с добротата и топлинката си! Поздрави, мила!
  • Много силно.
  • Свята обич. Поздрав, Людмила!
  • Благодаря ти, Ваня!Поздрави, мила!
    ---
    Силви, радвам се, че ти хареса! Поздрави, мило момиче!
    ---
    Тъжно е, но е истина, че не всички майки са такива, права си, Руми. Животът го потвърждава. А, може би, те не са получили майчината обич, такава каквато би трябвало да бъде? Благодаря ти, Руменце! Прегръщам те!
    ---
    Илко, благодаря ти за оценката! Поздрави, приятелю!
    ---
    Жани, благодаря ти за възторжените думи! Поздрави и прегръдки, мила!
    ---
    Нинче, така се радвам, че те е докоснало стихотворението ми! То излезе спонтанно от моето усещане за това, което съм дала и давам на детето си, и което самата аз съм получила. Най-болезнения ми и скъп спомен от моята майка е... от последното лято на живота й. Беше рожденият ми ден. Тя се бореше със страшната болест от близо две години. И събрала всичките си усилия, беше отишла на местенцето си в Томпсън, където имаше малка градинка, за да ми набере букет за празника. Видях я смалена от прозореца на блока ни, как пристига с букетчето... Беше лятото на 1989 г. Отиде си твърде рано, преди да навърши 60 - през януари на 1990. Болката ми е изгаряща. Благодаря ти, мило дете!
  • Страхотия!
    Браво,Люси!
    Майчината обич е такава,необятна.
  • И е вярна до смърт!
    Прекрасен финал!
    Но за жалост има и майки, които не могат да обечат така...
    Поздрави!

  • Да, прекрасно посвещение!
  • Прекрасно посвещение!
Предложения
: ??:??