Apr 28, 2017, 1:54 PM

Майка

  Poetry » Other
702 1 3

Няма на земята по-велика сила,
от жена, която детенце е родила,
да се труди, да обгрижва, 
но умора не усеща, когато думи
сладки чуе, като "мамо" – мили, нежни...
Майката, като орлица пази и е всеотдайна,
рожбата си тя дарява със любов безкрайна,
за детето мило своя залък дава,
с' зъби, нокти ще се бори, но не се предава,
болката ще носи, докато сърце и бие,
като вълчица ще го пази и от мъка вие...
Майката любов дарява и е тъй сърдечно,
таз любов не избледнява и те мисли вечно,
до отвъдното ще иде, с рожбата си пак да бъде,
няма радост по-голяма от дете си да прегърне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...