Майка
Няма на земята по-велика сила,
от жена, която детенце е родила,
да се труди, да обгрижва,
но умора не усеща, когато думи
сладки чуе, като "мамо" – мили, нежни...
Майката, като орлица пази и е всеотдайна,
рожбата си тя дарява със любов безкрайна,
за детето мило своя залък дава,
с' зъби, нокти ще се бори, но не се предава,
болката ще носи, докато сърце и бие,
като вълчица ще го пази и от мъка вие...
Майката любов дарява и е тъй сърдечно,
таз любов не избледнява и те мисли вечно,
до отвъдното ще иде, с рожбата си пак да бъде,
няма радост по-голяма от дете си да прегърне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Попова Всички права запазени
