По пясъка ронлив вървя мълчалива
и любувам се на картината, която ми се разкрива.
Гледам как вълните във брега се разбиват,
как безпощадно пясъчните дюни заливат.
В хоризонта тъй далечен се замечтах
и с ято гларуси като в сън полетях.
Крила ми подариха и бях една от тях,
от небесните висини невиждани неща видях.
Горите, тъй маслено зелени,
със бетон безмилостно заменени.
Стадо животни хаотично тича,
на бойно поле земята прилича. ...