Feb 9, 2010, 2:10 PM

Майката Природа

  Poetry
924 1 3

По пясъка ронлив вървя мълчалива

и любувам се на картината, която ми се разкрива.

Гледам как вълните във брега се разбиват,

как безпощадно пясъчните дюни заливат.

В хоризонта тъй далечен се замечтах

и с ято гларуси като в сън полетях.

Крила ми подариха и бях една от тях,

от небесните висини невиждани неща видях.

Горите, тъй маслено зелени,

със бетон безмилостно заменени.

Стадо животни хаотично тича,

на бойно поле земята прилича.

Животните отчаяно сноват,

на тях, беззащитните, отнет им бе домът.

А човеците безвъзвратно строят,

без да се замислят какво ще унищожат.

Убиват плодородните полета,

изсичат вековните дървета!

А за нашите деца, кажете ми, какво остава,

за природата ще имат те бегла представа.

Само картички и снимки на всичката тая красота,

която е кичила нявга света.

Майката Природа  и нас е сътворила,

а сега творението ù я убива!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...