9 feb 2010, 14:10

Майката Природа

  Poesía
929 1 3

По пясъка ронлив вървя мълчалива

и любувам се на картината, която ми се разкрива.

Гледам как вълните във брега се разбиват,

как безпощадно пясъчните дюни заливат.

В хоризонта тъй далечен се замечтах

и с ято гларуси като в сън полетях.

Крила ми подариха и бях една от тях,

от небесните висини невиждани неща видях.

Горите, тъй маслено зелени,

със бетон безмилостно заменени.

Стадо животни хаотично тича,

на бойно поле земята прилича.

Животните отчаяно сноват,

на тях, беззащитните, отнет им бе домът.

А човеците безвъзвратно строят,

без да се замислят какво ще унищожат.

Убиват плодородните полета,

изсичат вековните дървета!

А за нашите деца, кажете ми, какво остава,

за природата ще имат те бегла представа.

Само картички и снимки на всичката тая красота,

която е кичила нявга света.

Майката Природа  и нас е сътворила,

а сега творението ù я убива!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...