*pussycat* (Ели)
21 31
9 feb 2010, 14:10

Майката Природа 

  Poesía
748 1 3

По пясъка ронлив вървя мълчалива

и любувам се на картината, която ми се разкрива.

Гледам как вълните във брега се разбиват,

как безпощадно пясъчните дюни заливат.

В хоризонта тъй далечен се замечтах

и с ято гларуси като в сън полетях.

Крила ми подариха и бях една от тях,

от небесните висини невиждани неща видях.

Горите, тъй маслено зелени,

със бетон безмилостно заменени.

Стадо животни хаотично тича,

на бойно поле земята прилича.

Животните отчаяно сноват,

на тях, беззащитните, отнет им бе домът.

А човеците безвъзвратно строят,

без да се замислят какво ще унищожат.

Убиват плодородните полета,

изсичат вековните дървета!

А за нашите деца, кажете ми, какво остава,

за природата ще имат те бегла представа.

Само картички и снимки на всичката тая красота,

която е кичила нявга света.

Майката Природа  и нас е сътворила,

а сега творението ù я убива!!

© Ели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??