9.02.2010 г., 14:10

Майката Природа

922 1 3

По пясъка ронлив вървя мълчалива

и любувам се на картината, която ми се разкрива.

Гледам как вълните във брега се разбиват,

как безпощадно пясъчните дюни заливат.

В хоризонта тъй далечен се замечтах

и с ято гларуси като в сън полетях.

Крила ми подариха и бях една от тях,

от небесните висини невиждани неща видях.

Горите, тъй маслено зелени,

със бетон безмилостно заменени.

Стадо животни хаотично тича,

на бойно поле земята прилича.

Животните отчаяно сноват,

на тях, беззащитните, отнет им бе домът.

А човеците безвъзвратно строят,

без да се замислят какво ще унищожат.

Убиват плодородните полета,

изсичат вековните дървета!

А за нашите деца, кажете ми, какво остава,

за природата ще имат те бегла представа.

Само картички и снимки на всичката тая красота,

която е кичила нявга света.

Майката Природа  и нас е сътворила,

а сега творението ù я убива!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...