Събудих се от утринната песен,
която птиците ми пееха навън,
в магията на пролетта унесен
край мен кипи животът не насън.
Откъснах люлякова клонка,
градините сега са пчелен рай,
а вятърът със свойта гонка
издига ги над целия сарай.
Омагьосан в ранни часове
в екота на гласове познати,
посрещнах майски дъждове
и вкусих майски аромати.
Затичан по пътеките зелени
на този и на другия баир,
реката в мен по мойте вени
бумтеше и не знаеше хаир.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
