Майски дъжд
От някъде над мен ръми,
дали не са сълзите ти...
Разкъсвам хиляди тъми,
за да съм там - в очите ти.
Знам - пак успях да те раня,
мълчиш и стигам те едва.
Омръзнах си и се виня,
но какво... какво от това...
Отново ще съм хубава,
в косите с вятър и лъчи...
За чар и малко палава,
дори небето да ечи.
Ела, дано не те боли,
да легнем в мократа трева.
И виж - отново ще вали,
но рози... рози са това...
© Светла Асенова All rights reserved.
Благодаря ти!
Напомни ми един много любим мой стих...
И ми е много, много приятно...