Нощта, като гарван отлита                                 

на запад от облаци тихи и бели,                      

във които Господ се вплита                     

сред нишките злато и пъстри къдели.                        

Просторът ехти от птича песен,                               

блестят игривите морски вълни,           

наблизо гърми прибоят бесен,

зрънцето лято във пясък кълни!

Бризът навява капки сребро

на стар, немощен градски кей,            

залив разкрива голо ребро         

пред мрежа, рибар и трофей!                      

Лодка, килната на една страна,

под бурени трепва в свещен полусън.

Млада била е, с висока цена,                             

раздирала бури с камбанния звън.                        

Аз съм на пустия облачен плаж,

образи от друго време и сцена.

Един светъл и любим персонаж

в ръцете ми леко, нежно простена.