Майсторе! Майсторе!
Майсторе! Майсторе!
По „Пишман-майстор”
на Римпо
Римпо - брат ми по перото,
споделил си бе теглото!
„Пишман-майстор” му се меси
със ръце - не знам къде си!
Рече Майсторът безгрешен,
но защитник неуспешен -
случката си е човешка -
станала е „проба-грешка”!
Пък реших и аз - Ванеса,
тъжно-смешна поетеса,
без лъжа и без измама,
да разкажа свойта драма.
Бях решила от години,
като моите роднини,
с дял от скромната заплата,
да си сменям дограмата.
Призовах бригада млада,
бодро взе тя да напада
и за броени минути
цялата стена се срути!
Лепнаха ми Пе Ве Це-то,
но накриво - към небето -
ни прозорци се отварят,
на стандарт не отговарят!
Шефът им - уж с изненада,
строго взе да ги напада:
„Кви са ги свършили тия,
те сега ще ги пребия”!
После рече ми човешки:
„Случват се такива грешки!
Съгласете се, Ивана,
много крив Ви е тавана”!
Сбърчи си челото плоско
с изражение философско:
„Хайде де - какво да сторят?
Хората за „крив”- се борят”...
Май че в нашата държава
всичко все накриво става:
Драмата ни - е човешка,
принципът е - проба-грешка!
Проба-грешка, грешка-проба,
ама здраво бъркат в джоба -
не с една, а с две ръце.
Псувам си ги от сърце!
© Ваня Иванова All rights reserved.
