Майсторът и Маргарита
Прекрасен торс, глава, ръце.
Хитон, почти като воал.
Изваян с майсторско сърце,
дори и простият сандал.
Длето и чук срещу скалата!
Безсънни нощи, адски труд.
Убила Времето е Красотата -
мисъл на гений или луд!
Любов и Нежност. Пиедестал.
Душата в мрамор да прелее.
Целувка той не ти е дал,
за да си вечна! Да не оживееш!
***
Мой мили! Знам, че си тъжен. Не питам.
Знам, че очите си криеш във шепа.
Колко жалко... В очакване Маргарита
Майстора не безпокои, дори и със шепот.
Предателски само треперят ръцете,
без твоите целувки, без твоите думи.
Без теб въздух нямам. Повехнало цвете.
Стихове ненаписани и лудо безумие.
Нека при тебе в ранното утро
друга да влезе, ей-тъй, на метла!
На нея нашепвай тайни нечути
и нека те милва друга коса!
Майсторът трябва да има своята Маргарита!
Позорна сълза... Ей, Ти, отгоре!!!
Към вратата съм тръгнала. Няма да питам
ще дойдеш ли. Просто ще ти отворя...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Усмивки и комплименти. 
