Майсторът и Маргарита
Прекрасен торс, глава, ръце.
Хитон, почти като воал.
Изваян с майсторско сърце,
дори и простият сандал.
Длето и чук срещу скалата!
Безсънни нощи, адски труд.
Убила Времето е Красотата -
мисъл на гений или луд!
Любов и Нежност. Пиедестал.
Душата в мрамор да прелее.
Целувка той не ти е дал,
за да си вечна! Да не оживееш!
***
Мой мили! Знам, че си тъжен. Не питам.
Знам, че очите си криеш във шепа.
Колко жалко... В очакване Маргарита
Майстора не безпокои, дори и със шепот.
Предателски само треперят ръцете,
без твоите целувки, без твоите думи.
Без теб въздух нямам. Повехнало цвете.
Стихове ненаписани и лудо безумие.
Нека при тебе в ранното утро
друга да влезе, ей-тъй, на метла!
На нея нашепвай тайни нечути
и нека те милва друга коса!
Майсторът трябва да има своята Маргарита!
Позорна сълза... Ей, Ти, отгоре!!!
Към вратата съм тръгнала. Няма да питам
ще дойдеш ли. Просто ще ти отворя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Усмивки и комплименти. 
