От лъкатушене пътят май се губи
от стъпките със стари правила.
Мислих, че за малко се изгубих -
едва ли не, че грешка съм била.
Дали поклащах устоите ти в дните,
или мечти от макове садях?
Цъфтяха радостно в очите ми
от чистото обичане! Не спрях!
Да остана ли, като нежен повей
пак във твоите дни, или да тръгна
през полето на търсенето ново,
без нищо в теб да преобърна? ...