Мактуб!
Да можех тази нощ да се превърна в птица,
и да кацна тайно… там пред твоя дом.
Да можех над съня ти да нашепвам,
безгласно, без да се отрони даже тон.
Да можех днес случайно да те срещна,
поредния безмислен ден,
да можех само…
ала не е писано да има щастие за мен.
Да можех с вятъра да слея своя полет,
до твоето лице да се докосна…
Да можех да съм слънцето на твойта пролет,
частичка да съм дала за усмивката прекрасна.
Да можеше да съм съня ти,
и всяка нощ да те прегръщам.
Да можеше веднъж да слея дъх с дъха ти,
след това да тръгна, без да се обръщам.
Мактуб!
Аз вярвам силно в съдбата,
за нас явно решила е така.
Не ми е писано с тебе,
а може би спасението ми е в това!
Може би е по-добре, че…
само копнеж ти остана,
една погрешна тръпка… преглътната!
Неизживяна!
© Надя Георгиева All rights reserved.
Благодаря ти! 
