Малка нощна романтика

RIOT (Адриана)
62 122

Jun 13, 2006, 11:26 PM

Poetry

702 0 1

Паячето над нощното шкафче,

плете ново перде за стария ни прозорец.

Полунощни мисли ни завиват

бавно. И само нагоре

отлитат всички безсъния.

От любов ми се премрежиха очите,

а не знам дали на разсъмване

още ще се обичаме.

Джазови ритми пълнят с ухание

небето, земята и устните,

и вярвяй ми, всяко дихание,

е малка раздяла със тебе.

Светлините надничат през нас,

а сигурно навън дори вали.

И някак си във тоя час,

не вярвам да заспим.

Е, вярно, ги няма морето и Варна.

Има само тук и сега.

В чудеса ли да вярвам?

Или в малката нощна романтика.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

dexter_walrus (Десислав Илиев)

2006-06-14T04:47:01+03:00

Хей, това много и хареса - цялото. Но много дълбоко ми влезе това, че варна я няма. Тука има цял океан вместо море (въпреки, че пак се вижда същото), но няма чайки. аз чайките ги свързвам с Варна и Варна с чайките. И ми липсват много.