Apr 25, 2017, 8:06 PM

Малка тишина 

  Poetry » Other
1196 11 20
Тишината е малка, пълзи уморена
и по улици пусти се влачи.
Аз си мисля – след час, тишината стопена,
ще се скрие сама и заплаче.
Ще я види навярно днес само клошарят
и въздишайки ще я погали.
Мълчаливо от нейната нежност опарен,
той последния фас ще запали.
Ще нахлуят жужащите, хладните мисли,
ще приличат на жълти таксита.
От далекото екот от влак ще изписка,
ще усети той липса на ситост. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
: ??:??