Малките неща
Малките неща са най-големи.
Сутрин - топлото кафе.
И бисквитките до него.
Винаги оставяш две.
Ласките когато плача.
И целувките за добър ден.
Днес подай ръка и скачай.
С мен... В дъжда... Така студен.
Вечер приказки разказвай.
Пак за някой самурай.
С демони японски разни
все се бият. Няма край.
Аз отново не разбрала,
питам глупави неща.
Нося буря..., после хала.
Вечно в облаци летя.
Малките неща са най-големи.
Пазя спомен в таен шкаф.
Как без грижи и дилеми
в тебе сгушена заспах.
И какво - че пръстен нямам.
Всичко ценно в нея скрих.
В дъщеричката ни сладка...
Моят най-прекрасен стих.
© Виолета All rights reserved.
