Малшанс
Днес, както бодро времето си гоних,
препънах се в един излишен праг
и ето, че без време се опомних
с високо вдигнат счупен десен крак!
Започнах да проклинам, да се вайкам -
във тази жега да куцукам с шина -
проклинах всички лели, стрини, майки
и чичовците даже не подминах!
Видях се как от самота линея,
уплашена, аха да се развикам,
но хрумна ми великата идея
капризната си муза да повикам.
Бе време да я сложа в ред, защото
скучае вечно, все се запилява.
Ще си лежа аз кротичко в леглото,
а тя с изкуство ще ме забавлява.
Яви се, но погледна ме с насмешка,
издрънка нещо за цветя и птички -
„Прощавай - каза - ама имаш грешка,
отлитам за морето, като всички!"
„Почакай! Ами аз, какво да правя?
И как да разбера кога, къде си?”
„Добре де, няма теб да те забравя -
Редовно ще ти пращам ЕсЕмЕси.”
Разбрах, че вече нейде по морето
тя, вместо да спохожда хора ВИП,
със гларуси общувала и ето -
ще вземе да домъкне птичи грип!
От стая в стая с патерица бродя,
а музата ми пак си гледа кефа.
Но тя ще види - само да проходя -
ще ù покажа кой е тука шефът!
© Ваня Иванова All rights reserved.
