Малък свят 

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2017-06-29T22:35:26+03:00
  Търсех си нещо,което да стопли душата ми....И си намерих!Благодаря!
• Ilis (Алина Стоянова)

  2015-06-21T22:00:19+03:00
  Малък, а побира всичко...
• mariposasenelalma (Ваня Радовенска)

  2015-06-09T01:53:06+03:00
  Очарова ме стихът ти , Ради!
• ivaani (Радка Горанова)

  2015-06-08T17:49:25+03:00
  "Малък свят – колкото шепичка!" Но си събрала е него цял един живот!
  Прекрасен стих Раде! Поклон пред таланта ти !
• krchernev (Красимир Чернев)

  2015-06-08T15:03:11+03:00
  Чисто и мъдро послание от брега на Реката...
  Сърдечен поздрав от моя бряг, Рада!
• Eia (Росица Танчева)

  2015-06-07T21:24:51+03:00
  Ех, Рада, очарова ме твоят малък свят!
• valia1771 (Ивон)

  2015-06-07T19:02:15+03:00
  Колко малко и колко много си казала! Чудесно е, Рада!
• radiola (Рада Димова)

  2015-06-07T18:57:12+03:00
  Благодаря за отделеното неделно време! Не, нищо повече не трябва – разбираш го в един хубав ден! И се успокояваш...
• koli4a (Никола Апостолов)

  2015-06-07T11:46:51+03:00
  Как можа в една малка шепичка да събереш нашия малък, но същевременно голям свят?!Добра хрумка,Рада!Хареса ми и го оценявам!
  Поздрави и приятен неделен ден!!
• Довереница (Дочка Василева)

  2015-06-07T09:12:12+03:00
  Всички прекрасности в шепичка
  (сила и слабост в едно)
  Поклон с огромно възхищение
  пред талантливото перо.
• voda (Елица Ангелова)

  2015-06-07T02:11:59+03:00
  Необходима е творческа смелост, за да опишеш цял един свят с избраната образност...
  И мога само да се уча от това.
• Диана_Енчева (Диана Енчева)

  2015-06-07T00:03:32+03:00
  По-хубаво от Людмил не мога да го кажа. Само това, че много, много ми хареса, защото с толкова малко думи си описала малкия, но безкрайно важен свят на всеки от нас!
  Поздравявам те!
• vega666 (Младен Мисана)

  2015-06-06T23:53:22+03:00
  !!!
  
  
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2015-06-06T22:42:10+03:00
  Такъв е нашият свят – мъничък, мъничък, но той е всичко, което имаме. Носим го, ден подир ден – стария, очукан куфар на битието си, а вътре, с всяка наша крачка, чуваме да подрънква онова, което ни е било дадено, онова което сме отвоювали от големия свят, че даже и това, което уж сме изгубили. Приятелствата... Те, също са там и вероятно са най-ценното ни притежание.