6 июн. 2015 г., 22:09

Малък свят 

  Поэзия
610 1 14

 

                                      Малък свят – колкото шепичка!

                                      Няколко стъпки във пясъка,

                                      няколко рози трънливи,

                                      нежният вятър в косите ти,

                                      няколко черни маслини,

                                      няколко чаши със вино...

                                      Слънцето сутрин в прозореца,

                                      няколко спомена прашни,

                                      няколко болки притихнали, 

                                      пътеки, раняващи мислите,

                                      няколко думи за обич, 

                                      няколко верни приятели,

                                      с които на края на времето,

                                      не искаш да се сбогуваш!

                                      

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Търсех си нещо,което да стопли душата ми....И си намерих!Благодаря!
  • Малък, а побира всичко...
  • Очарова ме стихът ти , Ради!
  • "Малък свят – колкото шепичка!" Но си събрала е него цял един живот!
    Прекрасен стих Раде! Поклон пред таланта ти !
  • Чисто и мъдро послание от брега на Реката...
    Сърдечен поздрав от моя бряг, Рада!
  • Ех, Рада, очарова ме твоят малък свят!
  • Колко малко и колко много си казала! Чудесно е, Рада!
  • Благодаря за отделеното неделно време! Не, нищо повече не трябва – разбираш го в един хубав ден! И се успокояваш...
  • Как можа в една малка шепичка да събереш нашия малък, но същевременно голям свят?!Добра хрумка,Рада!Хареса ми и го оценявам!
    Поздрави и приятен неделен ден!!
  • Всички прекрасности в шепичка
    (сила и слабост в едно)
    Поклон с огромно възхищение
    пред талантливото перо.
  • Необходима е творческа смелост, за да опишеш цял един свят с избраната образност...
    И мога само да се уча от това.
  • По-хубаво от Людмил не мога да го кажа. Само това, че много, много ми хареса, защото с толкова малко думи си описала малкия, но безкрайно важен свят на всеки от нас!
    Поздравявам те!
  • !!!

  • Такъв е нашият свят – мъничък, мъничък, но той е всичко, което имаме. Носим го, ден подир ден – стария, очукан куфар на битието си, а вътре, с всяка наша крачка, чуваме да подрънква онова, което ни е било дадено, онова което сме отвоювали от големия свят, че даже и това, което уж сме изгубили. Приятелствата... Те, също са там и вероятно са най-ценното ни притежание.
Предложения
: ??:??