Посветено на всички български майки-имигрантки
Земя далечна, чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?
Децата ти, отрано помъдрели,
не питат вече "Мамо, докога?",
с вързоп от грижи на плещи поели
посрещат свойта делнична съдба.
А нощите... Ах, нощи носталгични,
в които образът ти мил трепти,
им връщат времената мелодични ...