Мамо, докога?
Посветено на всички български майки-имигрантки
Земя далечна, чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?
Децата ти, отрано помъдрели,
не питат вече "Мамо, докога?",
с вързоп от грижи на плещи поели
посрещат свойта делнична съдба.
А нощите... Ах, нощи носталгични,
в които образът ти мил трепти,
им връщат времената мелодични
от техните безгрижни детски дни.
Под ласките ти - пухени завивки,
притихваше спокойният им ден,
а днес в тревожните усмивки
наднича споменът смутен.
Земя далечна, чужди небосводи...
Родината ти-мащеха мълчи,
а нуждата от къшея пороби
животa ти и залъкът горчи.
И скътала в сърцето си голямо
надеждата, че в утрешния ден
ще чуеш дълго чаканото "Мамо",
изпращаш делникa си уморен.
Земя далечна, чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?
© Росица Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дано повече майки са с децата си по празниците!
Прегръдки, Роси! -
Как ли се чувстват майките по празниците!?
Стихът ти е актуален и много болезнен!
Поздравления, Роси!
Честита Коледа! -
Силен стих!Поздравления!
-
"И скътала в сърцето си голямо
надеждата, че в утрешния ден
ще чуеш дълго чаканото "Мамо",
изпращаш делникa си уморен."
За жалост и празниците не са весели за всички... -
Да, Илко...Това е днешната реалност! Благодаря че прочете!
Юлия, благодаря ти за коментара!
Честита Коледа! -
Много въздействащо посвещение!
Честита Коледа!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ще чуеш дълго чаканото "Мамо"..." !
Чудесен стих!