Мамо, докога?
Посветено на всички български майки-имигрантки
Земя далечна, чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?
Децата ти, отрано помъдрели,
не питат вече "Мамо, докога?",
с вързоп от грижи на плещи поели
посрещат свойта делнична съдба.
А нощите... Ах, нощи носталгични,
в които образът ти мил трепти,
им връщат времената мелодични
от техните безгрижни детски дни.
Под ласките ти - пухени завивки,
притихваше спокойният им ден,
а днес в тревожните усмивки
наднича споменът смутен.
Земя далечна, чужди небосводи...
Родината ти-мащеха мълчи,
а нуждата от къшея пороби
животa ти и залъкът горчи.
И скътала в сърцето си голямо
надеждата, че в утрешния ден
ще чуеш дълго чаканото "Мамо",
изпращаш делникa си уморен.
Земя далечна, чужди небосводи
кога на теб любими са били,
та ето вече всичките години
от младостта си ти им посвети?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
