Jan 12, 2014, 7:46 PM

Мамо, обичам те!

  Poetry » Other
1.3K 2 11

Зная, момчето ми беше до мен,
мило усмихна се, нежно ми каза:
"Мамо, обичам те! Ден подир ден
аз от звездата си пак ще те пазя. 
Само сълзите си ти избърши,
силата в тебе е, тя ще ти трябва.
Път се минава, но не без мечти,
не без кураж и не със забрава.
С теб ще съм вечно, това запомни,
има ме вътре, там във сърцето,
докато силно за мен то тупти,
аз ще живея в небитието.
Ще идвам в съня ти със златни лъчи,
тихо на пръсти до теб ще присядам.
Чуваш ли, мамо, недей, не плачи!
Болката черна на теб не приляга!"



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... казват, че "споделената болка е половин болка".
    Незнам дали е така,но те подкрепям и мисля за теб, Танче. Пиши!
  • Поезията помага - и в радост, и в мъка! Трогна ме!
  • мълча, Танче...
    думите не стигат да опиша мъката ти!
  • Благодаря на всички, които спират на моята страничка!
    Това не са стихове за съжаление, а стихове за съпричастност!
    Тези читатели, които се чувстват натоварени негативно от тях, нека просто ги подминават.
  • Сърцераздирателно стихо,Таня!Изляла си си мъката!Харесах и оценявам!
    Поздрави от мен и Бъди!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...