Мандала*
Те звънят в съня на кръвта,
когато сме заспали с невинна кротост.
Те кънтят в душите,
които в миг ги чуват и осмислят.
Паметта на миналото са –
пътека изтъкана от победи,робства,
мнима свобода...
Трънливата им същност
боде нозете ни незащитени
и следите помнят кървавия друм
от Тангра до Христос...
Сънуваме ги.
Кога отново пак ще се събудят?
Или пък с ехото им ще живеем.
Обяснителна бележка:
Мандала – индуска философия
за спасяване на живота.
Духовно здраве, светлина и сила
на човека.Размисли за смъртта,
достойнството и надеждата;
проникване в отвъдното от
състояние на сегашното;
преминаване в различни измерения.
Универсум – Вселената е в нас и ние
сме вселени.
В изкуството – мандалата е незавършеност,
каквито сме самите ние.
Мандало – архибългарски израз,който е знак,
звънец,будилник, механизъм придържащ
външната стена на входната врата на дома;
вечно буден страж.Мандалото предупреждава,
подсеща стопанина за гост или неприятел.
В духовен смисъл – мандалото е звънец,който
звъни вътре у човека,духовен стремеж
за хармония,възвисяване, песен,поетика,творческо начало
и съдба.
Мандалото е ключ – който притежава този ключ,
е носител на божественото,заложено в самия него.
© Стойчо Станев All rights reserved.
