Мария съм. И майка съм. Но мен
божествен ореол не извисява.
Аз плаках много, че крадецът ден
отне плода, посят с любов. Без право!
Запомних ужасена как кръвта
се стичаше по белите ботуши
Тълпа край мен събра се, ала тя
бе само любопитна и бездушна.
Събуждаха ме търсещи очи
и молеха ме майка в мен да зърнат.
Тъгата не поиска да мълчи,
послушах я, към Бога се обърнах. ...