ZAGORA (Диана Кънева)
409 485
May 11, 2010, 12:07 PM

Марсилезата 

  Poetry » Other
739 0 3

Небето плаче с майски сълзи,

които чаткат с налчета върху мига,

под чийто покрив  съм се свила.

Доскоро бях мишена на страха,

сега събирам празните му гилзи

и пея марсилезата на любовта.

Не ме е страх, не ме е страх!

Защото пак е пролет

и аз,  макар да съм невзрачно цвете,

почти незабелязано от сетивата,

с една тъй скромна роля у света -

пак ще цъфтя!

Ще бъда жива, много жива!

И ще обичам всичко живо,

тъй както само аз умея да обичам!

И ще прегръщам с ум, очи, сърце

простора син и слънцето, и вятъра,

вараните, акулите и кобрите,

и даже оня грозен тасманийски дявол

пак ще прегръщам с обич!

Не бих могла, не бих желала

да спирам любовта отприщена,

която като планинско свлачище

по пътя си помита всичко!

Вали прекрасен майски дъжд,

но аз напуснах покрива на времето

и вече съм в  едно безвремие...

Танцувам във прегръдките на май,

под облака, от чийто пръсти

като капчуци любовта се стича...

Господи, Господи, колко обичам!

© Диана Кънева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??