Мартенско небе
Това сериозно, мартенско небе
се рони на парченца бяла пяна
от полетът на птиците. А те
завръщат се след дълго, дълго нямане.
И очертават път към пролетта
да мине под дъждовните аркади.
Преди зеленото да облече света.
Преди да разберем, че пак сме млади.
В очакване на слънце, като мед
да капе по прозорците от рано,
сърцата ни, подобно слънчоглед
ще следват тези капчици от манна.
И някак нежно, без да разберем
гнездо в душите щастие ще свива
с изроненото мартенско небе
от зимата, която си отива.
© Деа All rights reserved.
