Aug 5, 2006, 1:07 PM

Маскарад

  Poetry
1.7K 0 11
Маските...

маските, вързани с копринени шнурове,
домина, зад които се крият милиони лица...
Неистински - зная - са хората, шутове.
Маските с трясък ще паднат сега!

Какво ще открият след това преобразяване?
Кретени или смирени и мили души?
Или от дългото, ревностно носене
всеки е претопен в своята маска? Дали?

Усмивката нечия стои поизмъчена
от дълговременен, здрав стоицизъм.
Но всъщност душата му знае добре
как са се борили в него тъга, егоизъм...

Ухилена физиономия, зъби издадени -
неистинска радост и притворен, благ нрав.
Но, ето я хищната, животинска муцуна,
готова да захапе нечий непокрит врат...

Маските падат... но само в съня ми.
Само в него се случва това.

Разбудена, пристъпила в утрото ласкаво,
разминавам се с хора, облечени в тях.
Ще се ръкуваме, ще се прегръщаме,
но никой не знае какво се крие зад всеки от нас.








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е философско и истинско, човешко! Като се замисля- без маските едва ли света би бил по красив... ако на лицата е изписана болката, която често прикриваме с усмивка! Кой знае... ?!
  • Браво! Много ми хареса стихотворението ти! Доста си права.
    Нали все пак целият свят е една сцена и всички ние носим своите маски Поздрави! 6 от мен!
  • Ако свалим маските, може и да не се познаем, за жалост
    Много стойностен стих!
  • Поздрави за хубавото стихотворение!!! Кой знае, може би един ден ще се научим да живеем без своите маски
  • Здравей Пети!Всички имаме маски и не една,а няколко.Ето например:душата ти плаче,а си налагаш усмивка,срещаш просяк-показваш безразличие,вътрешно се бунтуваш,а свеждаш поглед в смирение така,че ние всички волю или неволю участвуваме в този маскарад.
    Поздрав за текста!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...