5.08.2006 г., 13:07

Маскарад

1.7K 0 11
Маските...

маските, вързани с копринени шнурове,
домина, зад които се крият милиони лица...
Неистински - зная - са хората, шутове.
Маските с трясък ще паднат сега!

Какво ще открият след това преобразяване?
Кретени или смирени и мили души?
Или от дългото, ревностно носене
всеки е претопен в своята маска? Дали?

Усмивката нечия стои поизмъчена
от дълговременен, здрав стоицизъм.
Но всъщност душата му знае добре
как са се борили в него тъга, егоизъм...

Ухилена физиономия, зъби издадени -
неистинска радост и притворен, благ нрав.
Но, ето я хищната, животинска муцуна,
готова да захапе нечий непокрит врат...

Маските падат... но само в съня ми.
Само в него се случва това.

Разбудена, пристъпила в утрото ласкаво,
разминавам се с хора, облечени в тях.
Ще се ръкуваме, ще се прегръщаме,
но никой не знае какво се крие зад всеки от нас.








Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е философско и истинско, човешко! Като се замисля- без маските едва ли света би бил по красив... ако на лицата е изписана болката, която често прикриваме с усмивка! Кой знае... ?!
  • Браво! Много ми хареса стихотворението ти! Доста си права.
    Нали все пак целият свят е една сцена и всички ние носим своите маски Поздрави! 6 от мен!
  • Ако свалим маските, може и да не се познаем, за жалост
    Много стойностен стих!
  • Поздрави за хубавото стихотворение!!! Кой знае, може би един ден ще се научим да живеем без своите маски
  • Здравей Пети!Всички имаме маски и не една,а няколко.Ето например:душата ти плаче,а си налагаш усмивка,срещаш просяк-показваш безразличие,вътрешно се бунтуваш,а свеждаш поглед в смирение така,че ние всички волю или неволю участвуваме в този маскарад.
    Поздрав за текста!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...