5 ago 2006, 13:07

Маскарад

  Poesía
1.7K 0 11
Маските...

маските, вързани с копринени шнурове,
домина, зад които се крият милиони лица...
Неистински - зная - са хората, шутове.
Маските с трясък ще паднат сега!

Какво ще открият след това преобразяване?
Кретени или смирени и мили души?
Или от дългото, ревностно носене
всеки е претопен в своята маска? Дали?

Усмивката нечия стои поизмъчена
от дълговременен, здрав стоицизъм.
Но всъщност душата му знае добре
как са се борили в него тъга, егоизъм...

Ухилена физиономия, зъби издадени -
неистинска радост и притворен, благ нрав.
Но, ето я хищната, животинска муцуна,
готова да захапе нечий непокрит врат...

Маските падат... но само в съня ми.
Само в него се случва това.

Разбудена, пристъпила в утрото ласкаво,
разминавам се с хора, облечени в тях.
Ще се ръкуваме, ще се прегръщаме,
но никой не знае какво се крие зад всеки от нас.








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е философско и истинско, човешко! Като се замисля- без маските едва ли света би бил по красив... ако на лицата е изписана болката, която често прикриваме с усмивка! Кой знае... ?!
  • Браво! Много ми хареса стихотворението ти! Доста си права.
    Нали все пак целият свят е една сцена и всички ние носим своите маски Поздрави! 6 от мен!
  • Ако свалим маските, може и да не се познаем, за жалост
    Много стойностен стих!
  • Поздрави за хубавото стихотворение!!! Кой знае, може би един ден ще се научим да живеем без своите маски
  • Здравей Пети!Всички имаме маски и не една,а няколко.Ето например:душата ти плаче,а си налагаш усмивка,срещаш просяк-показваш безразличие,вътрешно се бунтуваш,а свеждаш поглед в смирение така,че ние всички волю или неволю участвуваме в този маскарад.
    Поздрав за текста!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...