Маски
Свали за мене всичките си маски
и до вратата вън ги остави.
Недей да бъдеш знатен, нито бляскав -
пред мен бъди такъв, какъвто си.
Защо реши, че те ще са ти нужни?
Не мога аз да си го обясня...
Във тях съзирам ликовете чужди
и нито част от твоята душа.
Защо сърцето свое вещо криеш?
Нима ти искаш да ме убедиш,
че миналото можеш да изтриеш
и да захвърлиш всеки ценен миг?
Ако така е по-добре за тебе -
разбирам те. Дано да си щастлив.
Аз ще забравя, че си ми потребен...
животът и така ще продължи.
Обаче ако само мен желаеш,
пред погледа ми маските свали...
И чак когато в тебе се позная,
ще можеш да прекрачиш прага ти.
© Любимата All rights reserved.
