Маугли
Играеш със страст.
Пиянство от власт.
Смешно - сериозна.
Свръх грациозна.
Как да те забравя, Багира!?
За теб аз научих,
щом даде да суча.
Пале човешко
на някого грешка...
Красавице - джунгла
с очи като въглен,
прекрасна моя Багира!
Във вълчето стадо
играех, бях младо,
а ти как ни дразни
палета разни!
Без клетви за вярност
даряваше нежност!
Шамар ни беше наградата!
Вълчето вълк стана
и падна забрана-
на вълчето стадо урока!
Ти каза ми: Време е
сам да поемеш
по своята пътека широка!
Помни има мрежи -
капани от нежност!
Но знайно е от памтивека,
със меч или лира
Човекът намира
достойнство на своето име!
Ти, детенце, прости
и от мен запомни:
Ний кръвни роднини сме с тебе!
Недей да трепериш,
не плачат пантери,
щом някому те са потребни!
Трудна задача,
но пак щом закрача
далече от родния праг,
вяра не губя,
дори да е трудно!
Не ще се предам аз на враг!
Но вечер бълнувам
и често сънувам
очите на черна пантера...
© Красимир Дяков All rights reserved.
