ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
21 sept 2009, 12:16

Маугли 

  Poesía » De amor
565 0 6

Играеш със страст.

Пиянство от власт.

Смешно - сериозна.

Свръх грациозна.

Как да те забравя, Багира!?

 

За теб аз научих,

щом даде да суча.

Пале човешко

на някого грешка...

Красавице - джунгла

с очи като въглен,

прекрасна моя Багира!

 

Във вълчето стадо

играех, бях младо,

а ти как ни дразни

палета разни!

Без клетви за вярност

даряваше нежност!

Шамар ни беше наградата!

 

Вълчето вълк стана

и падна забрана-

на вълчето стадо урока!

Ти каза ми: Време е

сам да поемеш

по своята пътека широка!

 

Помни има мрежи -

капани от нежност!

Но знайно е от памтивека,

със меч или лира

Човекът намира

достойнство на своето име!

 

Ти, детенце, прости

и от мен запомни:

Ний кръвни роднини сме с тебе!

Недей да трепериш,

не плачат пантери,

щом някому те са потребни!

 

Трудна задача,

но пак щом закрача

далече от родния праг,

вяра не губя,

дори да е трудно!

Не ще се предам аз на враг!

 

Но вечер бълнувам

и често сънувам

очите на черна пантера...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не мрежите са страшни, страшно е да изгубиш приятелските очи!
  • Прекрасно е, Зем!!!
  • Без коментар...просто възхита!Неповторим си!
  • Много...тънък изказ усещам тука...хареса ми!

    Поздрави!
  • Недей да трепериш,

    не плачат пантери,

    щом някому те са потребни!

    ...*
    поздрав, Зем*
  • Много интересен прочит на една от любимите ми книги от детството! Поздравления, Зем!
Propuestas
: ??:??