Jan 21, 2008, 8:27 PM

Маяците 

  Poetry » Phylosophy
702 0 17
Маяците откъслечно се взират
иззад дълбоките вълни на времето,
през бурите с лъчи пробиват
пропуснатите удари в сърцето.
По тях гадая морските си корени,
изплували с вълните на разсъмване.
Рапановите белези в душата ми
белеят в изгревите до възкръсване.
Маяците привличат ме до лудост
и само тя, луната, още помни,
как във очите им до святост
се вричах в късните си спомени.


© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??