Маяците откъслечно се взират
иззад дълбоките вълни на времето,
през бурите с лъчи пробиват
пропуснатите удари в сърцето.
По тях гадая морските си корени,
изплували с вълните на разсъмване.
Рапановите белези в душата ми
белеят в изгревите до възкръсване.
Маяците привличат ме до лудост
и само тя, луната, още помни,
как във очите им до святост
се вричах в късните си спомени.