Dec 4, 2004, 11:08 PM

Мечето Борко

  Poetry
1.2K 0 3
Мечето Борко,
Бил голям отворко.
Всички тyпал във класа,
Преди да бий звънеца за часа.

После след училище,
направо бил страшилище.
Чyпел кукли и играчки,
Майстор бил на дразги и закачки.

Госпожите пропищяли в хор,
и видяли с него много зор.
Редовно се оплаквали децата,
Но, бил за мама слънце на земята.

На Мечето Борко в боя му бил таланта,
Там били мy и силата, и стимyланта.
за всички бияч си останал
И Олимпийски шампион станал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ами Тола All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...