Нежният полъх на вятъра
донася шепота на звездите
в безкрайната тягостна нощ.
А исках за теб да не мисля,
без спомен за тебе роден.
Само исках да бъда обичан,
да бъда от нежност дарен.
Да можех до мен да те имам,
от любов да бъда сломен.
В полумрака на догаряща свещ
да разказвам за красиви неща.
Коленичил, да пея песен една,
не изпята от никое тяло.
Да бъдеш сияйна красива дъга,
заспала на моето рамо.
Но остана си само мечта,
скрита в дълбоката рана.
© Йордан Малинов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
