Нежният полъх на вятъра
донася шепота на звездите
в безкрайната тягостна нощ.
А исках за теб да не мисля,
без спомен за тебе роден.
Само исках да бъда обичан,
да бъда от нежност дарен.
Да можех до мен да те имам,
от любов да бъда сломен.
В полумрака на догаряща свещ
да разказвам за красиви неща.
Коленичил, да пея песен една,
не изпята от никое тяло.
Да бъдеш сияйна красива дъга,
заспала на моето рамо.
Но остана си само мечта,
скрита в дълбоката рана.
© Йордан Малинов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
