Мечта, събрана в кутия,
не мога вечно да я крия!
Не мога, няма и не искам!
Не мога повече да я потискам!
Мечта, приличаща на нея,
а искам чувствата си да излея!
Да копнея и да съзерцавам,
обич страстна да дарявам!
Мечтата ми е олицетворение,
за красотата ти е тя прозрение!
За кадифената ти кожа, нежна!
За белотата несравнима, снежна!
Мечтата ми си ти изцяло,
очите ми са твое огледало
и най-желая на света
да бъда твоята мечта!
© Васил Зарев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
